XI състав в София


  Единадесети състав на Народния съд в София разглежда делата на лица, свързани с престъпни деяния на българските административни, полицейски и военни власти в окупираните от България земи в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия за периода от 1941 до 1944 г. Деянията, за които са обвинени и се съдят, варират според службата, която е заемал всеки подсъдим, но формално могат да бъдат групирани по няколко признака. В обвинителната си реч народният обвинител Тодор Кьостаров ги разделя на следните групи: а) Географски, според района на дейност; б) Тормоз и подтисничество на местното население; в) Полицейски терор; г) Ограбване на населението от властта; д) Разкриване на конспирации (граждански и военни) и нанасяне на инквизиции; е) Акции срещу партизани от страна на полиция, жандармерия и армия; ж) Палежи на къщи, грабежи и убийства; и з) Проводници на правителствената политика.     
 Според обвинителния акт и постановленията за привличане под отговорност подсъдимите наброяват 183 души. От тях 121 души са налице, 28 души са в неизвестност (според мотивите на съда); 49 са оправдани (според мотивите на съда); на 4 души са прекратени делата по различни причини преди присъдата; 33 души са в неизвестност (според обвинителния акт) и за 4 души изрично е посочено, че са убити. Към тези цифри трябва да се подхожда с резерви, доколкото някои от лица, обявени в обвинителния акт, че са в неизвестност, се появяват по време на процеса.
  Един подсъдим (Петър Янков Гъмзов) е оправдан без да е съден, поради медицински документирана болест – малоумие. На друг подсъдим (полковник Светослав Ангелов Будинов) е оттеглено обвинението и той не е съден. На обявения за подсъдим Славейко Василев е прекратено делото, поради объркване с подсъдимия Славейко Захариев Иванов. На подсъдимия в Единадесети състав Величко Дечков Стаматов, който според обвинителния акт се води отсъстващ и в неизвестност, е прекратено делото по време на процеса, след като става ясно, че междувременно е осъден на смърт от Народния съд в Разлог. По същия начин се процедира и с обявения за отсъстващ и в неизвестност подсъдим Трифон Петков Стоянов, който се оказва, че вече е осъден на смърт от Народния съд в Стара Загора. Един от подсъдимите (подпоручик Константин Янков Бъчваров) е пренасочен за съдене от Единадесети в Четвърти състав на Народния съд в София, докато няколко други обвиняеми са пренасочени от други състави в София и провинцията към Единадесети състав на Народния съд. Подсъдимият Иван Мирков Христов е съден също така и в Оряховския народен съд, но в настоящия процес са му повдигнати други обвинения. Подобен е случаят и с Иван Николов Димитров, който е подсъдим както в Осми състав на Народния съд в София, така и тук. Друг подсъдим (Херувим Панайотов Арнаудов) е осъден междувременно на смърт от Народния съд в Горна Оряховица, но присъдата му е отменена от Върховния касационен съд през март 1945 г. и делото му е възобновено и прехвърлено в Единадесети състав на Народния съд в София.
 Интересен момент при Единадесети състав на Народния съд в София представлява и предварителното произнасяне на две частични оправдателни присъди за общо 16 души обвиняеми, съответно на 6 и 7 април 1945 г., т.е. 22 дни преди обявяването на общата присъда на останалите подсъдими.   
   По време на процеса става известно, че не един и двама от отсъстващите подсъдими са задържани в Македония и в Гърция за извършени от тях престъпления, където или се намират в неизвестност (убити?) или предстои да бъдат съдени от съответните съдилища. Това обаче не се явява основателна причина тези лица да не бъдат съдени и от Единадесети състав на Народния съд в София за техните деяния. Сред такива случаи изпъква този на д-р Димитър Раев Недялков, който е съден от Единадесети състав като отсъстващ, но по време на процеса става известно, че той е жив и е задържан в Скопие, за да бъде съден от Македонския народен съд. При това положение Върховният касационен съд отменя присъдата на д-р Димитър Влаев Недялков, постановена от Единадесети състав, и нарежда делото да бъде възобновено през май 1945 г. при други обстоятелства.      
  За посочените в Единадесети състав престъпни деяния има и други обвинени, които по различни причини са съдени в други състави на Народния съд. Има и  такива лица, които поради неточност на имената им или объркване не са призовани от Единадесети състав, въпреки налични показания и обвинения на свидетели за извършени от тях престъпления, които попадат в прерогативите на Единадесети състав. Такъв е случаят с Андон Попташев Атанасов (изписван често и като Андон Попов Ташев) и запасния трудов подофицер Андон Ташев Илиев – поради смесване на имената, на първия се приписват и извършените престъпни деяния от втория. В резултат на това объркване подофицер Андон Ташев на практика не е изправен пред съда, въпреки решението на Следствената комисия при Трудови войски в София. Въпреки това и за яснота предаваме обвинителните документи и на подофицер Андон Ташев към тези на Андон Попташев Атанасов.
   Съществуват и редица документи с конкретни обвинения за престъпления на представители на българските административни власти в Беломорието и Македония, които са предимно от личен, битов и криминален характер. Единадесети състав на Народния съд обаче е оставил повечето от тези обвинения без последствие, доколкото е насочил вниманието си повече върху политическия характер на деянията и върху по-сериозните престъпления като убийства, палежи, терор. А и реално е нямал нито възможност, нито време да проверява достоверността на всяко оплакване по формулираната по-горе точка г) – ограбване на населението от властта – и своевременно да процедира в съответствие с установената юрисдикция. Още повече, че голяма част от тези престъпления са извършени срещу вече чужди граждани в чужда държава и писмените оплаквания от такива граждани срещу извършителите, макар и писмено документирани, не са явяват достатъчно основание за повдигане на обвинение от българския съд. Основна причина за това е невъзможността от събиране на доказателства за и против съответното деяние, както и призоваване и явяване на свидетели от Гърция. Въпреки че тези документи не се отнасят до конкретно лице, което е подсъдно в процеса на Единадесети състав на Народния съд в София, то тук сме представили част от тях в рубриката „Други документи” като нагледен пример за общата обстановка и за взаимоотношенията между местото население и българските власти в окупираните от България земи в Беломорска Тракия и Македония между 1941 и 1944 г.
   За някои от подсъдимите, особено за тези, които са отсъстващи и/или са в неизвестност, буквално няма нито един документ сред материалите на процеса. Впечатление прави обаче фактът, че липсват основни документи дори и за подсъдими, които са присъстващи, и за които със сигурност е имало  различни по вид писмени доказателства (протоколи за разпит, свидетелски показания, лични карти, удостоверения, заявления и пр.).
  И тук, както и в предишни състави на Народния съд в София, се наблюдава немалка обърканост при изготвяне списъка на подсъдимите, поради затруднения при идентифициране на техните имена, месторождение и другите им лични данни. Това води до грешки и непълно или неправилно изписване имената на някои подсъдими както в обвинителния акт и в присъдата, така и в други официални документи на съда. За меродавни сме приели тези имена, които са изписани саморъчно от подсъдимите, а там където липсват документи – имената по обвинителен акт.
 
Председател:                         
Любен Нанов   

Членове:
Димитър Благоев  
Желю Тодоров Средногорски
Милан Ангелов       
Георги Костов Димитров

Запасен член:
Люба Йорданова Герасимова
                                               
Народни обвинители:
Тодор Кьостаров  
Първан Гърков
Веселин Манов
Доц. д-р Върбан Тодоров                           











обратно най-горе